Aug 16, 2011, 12:09 PM

Наказвай ме с любов

  Poetry » Love
762 0 4

Ти само покажи, че имаш нужда

от нежност и от топлина...

Макар за теб все още чужда -

припалвам си последната искра.

 

И моята душа нерядко страда,

но твойта болка, знам, ще побере,

кръвта във мен е още млада

и с теб сме от различни светове...

 

Но щом на моята земя пристигнеш,

очите ти широки ще искрят,

нирваната, която ще постигнеш,

мехлем ще е за новия ни път...

 

С очите мои щом като погледнеш,

живот във камъка ще въплътиш -

във този свят ще искаш да останеш

и всякаква цена ще заплатиш...

 

Тогава ще те видя благодарен

любовния ми еликсир отпил,

от погледа ти жаден, лъчезарен

ще зная, че си победил...

 

Затуй, че болката от теб откъснах

спечелих ти сърцето и ума,

затуй, усмивката ти дето върнах -

с любов наказвай ме сега...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...