7 июл. 2009 г., 11:00

Накрая

895 0 1

Представям си те - изтощен и гладен, 
треперещ, зъзнещ, още по-суров -

да чакаш залеза така многострадален
и още да се бориш... за любов.
Смирение не бих могла да видя
в очите ти - горящи небеса,
в душата ти - нестихваща стихия,
опустошима само със сълза.
И, колкото и да е страшно, краят
не пита и не моли - той дойде.
Аз ще вървя със него... той е Кралят,
да вземе иска нашето небе.
Недей тъжи, във шепите не стискай
небесното платнище
     ... Тъй раздрано
         изглежда в дланите ти.
                                  Не моли.
                                  Не искай!
                                  Пусни го... после мен ще имаш само...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...