7.07.2009 г., 11:00 ч.

Накрая 

  Поезия
696 0 1
Представям си те - изтощен и гладен,
треперещ, зъзнещ, още по-суров -
да чакаш залеза така многострадален
и още да се бориш... за любов.
Смирение не бих могла да видя
в очите ти - горящи небеса,
в душата ти - нестихваща стихия,
опустошима само със сълза.
И, колкото и да е страшно, краят
не пита и не моли - той дойде.
Аз ще вървя със него... той е Кралят,
да вземе иска нашето небе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??