28 янв. 2009 г., 06:28

Накъде

641 0 5
Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми
отдавна са солени.
Намирах се.
И после се загубвах
Безвъзвратно...
Обръщах се.
Оглеждайки се.
И...
изглеждах страшно.
Вървях, вървях, вървях...
Уморявах се.
Не спирах.
И... умирах.
Прегръщах всяка
своя малка смърт...
с любов.
И раждах се.
Но раждането ми тежеше...
Обичах враговете.
Не придирях.
Но...
Изгубих дирите.
В безвремие.
Тежах.
Но не на място...
А на себе си.
И другите.
И пречка бях.
Причина да не се понасям.
Сега?!
Оттук нататък
накъде?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...