28.01.2009 г., 6:28

Накъде

644 0 5
Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми
отдавна са солени.
Намирах се.
И после се загубвах
Безвъзвратно...
Обръщах се.
Оглеждайки се.
И...
изглеждах страшно.
Вървях, вървях, вървях...
Уморявах се.
Не спирах.
И... умирах.
Прегръщах всяка
своя малка смърт...
с любов.
И раждах се.
Но раждането ми тежеше...
Обичах враговете.
Не придирях.
Но...
Изгубих дирите.
В безвремие.
Тежах.
Но не на място...
А на себе си.
И другите.
И пречка бях.
Причина да не се понасям.
Сега?!
Оттук нататък
накъде?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...