28.01.2009 г., 6:28

Накъде

638 0 5
Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми
отдавна са солени.
Намирах се.
И после се загубвах
Безвъзвратно...
Обръщах се.
Оглеждайки се.
И...
изглеждах страшно.
Вървях, вървях, вървях...
Уморявах се.
Не спирах.
И... умирах.
Прегръщах всяка
своя малка смърт...
с любов.
И раждах се.
Но раждането ми тежеше...
Обичах враговете.
Не придирях.
Но...
Изгубих дирите.
В безвремие.
Тежах.
Но не на място...
А на себе си.
И другите.
И пречка бях.
Причина да не се понасям.
Сега?!
Оттук нататък
накъде?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....