7 февр. 2010 г., 17:45

Накъде отиваш, Поете?!

808 0 14

Вдъхновено от

„И тишината ще съм аз” на rajsun

 

Поете,

накъде отиваш -

там няма никой!

Нищо няма!

И тишината

не е бяла,

а е бездънна, черна яма!

 

Поете,

чакат имената,

да ги повикаш

в своите рими -

не ти приляга тишината -

крещи и викай!

Назови ни!

 

Приятелю,

дори да искаш

накрай света

да се скатаеш,

след теб и болка, и въздишка

ще полетят -

и ти го знаеш...

 

Съдбата,

знам, че не е лека,

не зайчета -

змия се вие,

но чашата ти с лудо вино,

кажи ми,

кой ще я допие?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...