7 февр. 2010 г., 17:45

Накъде отиваш, Поете?!

812 0 14

Вдъхновено от

„И тишината ще съм аз” на rajsun

 

Поете,

накъде отиваш -

там няма никой!

Нищо няма!

И тишината

не е бяла,

а е бездънна, черна яма!

 

Поете,

чакат имената,

да ги повикаш

в своите рими -

не ти приляга тишината -

крещи и викай!

Назови ни!

 

Приятелю,

дори да искаш

накрай света

да се скатаеш,

след теб и болка, и въздишка

ще полетят -

и ти го знаеш...

 

Съдбата,

знам, че не е лека,

не зайчета -

змия се вие,

но чашата ти с лудо вино,

кажи ми,

кой ще я допие?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...