Накъде отиваш, Поете?!
Вдъхновено от
„И тишината ще съм аз” на rajsun
Поете,
накъде отиваш -
там няма никой!
Нищо няма!
И тишината
не е бяла,
а е бездънна, черна яма!
Поете,
чакат имената,
да ги повикаш
в своите рими -
не ти приляга тишината -
крещи и викай!
Назови ни!
Приятелю,
дори да искаш
накрай света
да се скатаеш,
след теб и болка, и въздишка
ще полетят -
и ти го знаеш...
Съдбата,
знам, че не е лека,
не зайчета -
змия се вие,
но чашата ти с лудо вино,
кажи ми,
кой ще я допие?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
)
