ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
Feb 7, 2010, 5:45 PM

Накъде отиваш, Поете?!

  Poetry
810 0 14

Вдъхновено от

„И тишината ще съм аз” на rajsun

 

Поете,

накъде отиваш -

там няма никой!

Нищо няма!

И тишината

не е бяла,

а е бездънна, черна яма!

 

Поете,

чакат имената,

да ги повикаш

в своите рими -

не ти приляга тишината -

крещи и викай!

Назови ни!

 

Приятелю,

дори да искаш

накрай света

да се скатаеш,

след теб и болка, и въздишка

ще полетят -

и ти го знаеш...

 

Съдбата,

знам, че не е лека,

не зайчета -

змия се вие,

но чашата ти с лудо вино,

кажи ми,

кой ще я допие?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0