ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
Feb 7, 2010, 5:45 PM

Накъде отиваш, Поете?!

  Poetry
811 0 14

Вдъхновено от

„И тишината ще съм аз” на rajsun

 

Поете,

накъде отиваш -

там няма никой!

Нищо няма!

И тишината

не е бяла,

а е бездънна, черна яма!

 

Поете,

чакат имената,

да ги повикаш

в своите рими -

не ти приляга тишината -

крещи и викай!

Назови ни!

 

Приятелю,

дори да искаш

накрай света

да се скатаеш,

след теб и болка, и въздишка

ще полетят -

и ти го знаеш...

 

Съдбата,

знам, че не е лека,

не зайчета -

змия се вие,

но чашата ти с лудо вино,

кажи ми,

кой ще я допие?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0