Накъсано присъствие
Вървя... Прибирам се... И нося болката...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си.
Кога ли пъзелът ще стане цялост?
И възлите на дневни неудобства
кога ще спрат да ме облизват грапаво?
Вървя... Прибирам се... Отсреща в домовете
примигват светлинките на прозорчета.
Съдби различни в тъмното просветват -
панелно щастие в саксии от бетон...
Отрязъци живот - в дуети, в хорове,
минутите подреждат в часове...
Иззад пердетата и щорите
танцуват тихи или шумни гласове...
Вървя... Прибирам се... И гледам към небето.
Далечни късчета усмихнати звезди
с привидна цялост срещу мене светят.
Вървя... Студено ми е... Бавно се прибирам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
