Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Jan 5, 2012, 5:28 PM

Накъсано присъствие

  Poetry » Other
988 0 22

Вървя... Прибирам се... И нося болката...

На късчета... На раменете си... В сърцето...

Сред мислите възкръсват бавни спомени

и режат от душата ми парченца...

 

На късчета присъствам във живота си.

Кога ли пъзелът ще стане цялост?

И възлите на дневни неудобства

кога ще спрат да ме облизват грапаво?

 

Вървя... Прибирам се... Отсреща в домовете

примигват светлинките на прозорчета.

Съдби различни в тъмното просветват -      

панелно щастие в саксии от бетон...

 

Отрязъци живот - в дуети, в хорове,

минутите подреждат в часове...

Иззад пердетата и щорите

танцуват тихи или шумни гласове...

 

Вървя... Прибирам се... И гледам към небето.

Далечни късчета усмихнати звезди

с привидна цялост срещу мене светят.

Вървя... Студено ми е... Бавно се прибирам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0