Вървя... Прибирам се... И нося болката...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си.
Кога ли пъзелът ще стане цялост?
И възлите на дневни неудобства
кога ще спрат да ме облизват грапаво?
Вървя... Прибирам се... Отсреща в домовете
примигват светлинките на прозорчета.
Съдби различни в тъмното просветват -
панелно щастие в саксии от бетон... ...