5.01.2012 г., 17:28 ч.

Накъсано присъствие 

  Поезия » Друга
783 0 22

Вървя... Прибирам се... И нося болката...

На късчета... На раменете си... В сърцето...

Сред мислите възкръсват бавни спомени

и режат от душата ми парченца...

 

На късчета присъствам във живота си.

Кога ли пъзелът ще стане цялост?

И възлите на дневни неудобства

кога ще спрат да ме облизват грапаво?

 

Вървя... Прибирам се... Отсреща в домовете

примигват светлинките на прозорчета.

Съдби различни в тъмното просветват -      

панелно щастие в саксии от бетон...

 

Отрязъци живот - в дуети, в хорове,

минутите подреждат в часове...

Иззад пердетата и щорите

танцуват тихи или шумни гласове...

 

Вървя... Прибирам се... И гледам към небето.

Далечни късчета усмихнати звезди

с привидна цялост срещу мене светят.

Вървя... Студено ми е... Бавно се прибирам...

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??