На бавни глътки с обич ме отпивай.
Не съм тръпчив, но тръпките творя.
Потаен ли съм - с порив ме разкривай.
Разпалиш ли ме - буен ще горя.
Дъхът не страда, от вини нарочен.
Изпива всяка радост. Не брои.
Надежди търси в смисъл безпосочен.
Пиян от зов - в целувките струи.
И някак от премъдрост начертана
прошепва думи, капки от Елей.
Налей ме не във чаша или кана!
В сърцето си, любима, ме налей!
(Лозата на Енгади)
© Ясен Ведрин Все права защищены