Нали сте вдъхновени да летите?
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник –
сълзите ми се трупат на рояци.
Следите от съдбовния плесник
изгарят ме и щипят като раци.
Хлапаците копнеят топлина,
потупват ме по рамото и бягат.
Моряците живеят в синева...
Морето на душите им приляга!
Нима ще онемея през нощта?
Вовеки се люлея над творбите.
Дори да сте родени без крила,
нали сте вдъхновени да летите?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
