Нали сте вдъхновени да летите?
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник –
сълзите ми се трупат на рояци.
Следите от съдбовния плесник
изгарят ме и щипят като раци.
Хлапаците копнеят топлина,
потупват ме по рамото и бягат.
Моряците живеят в синева...
Морето на душите им приляга!
Нима ще онемея през нощта?
Вовеки се люлея над творбите.
Дори да сте родени без крила,
нали сте вдъхновени да летите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
