Намерено

15 дек. 2014 г., 11:45

Поэзия

673 0 4

когато

времето

се отдели от твоите ръце

и пръстите ти

затрептят във мараня

оазисно

се влива в теб

море

небето ни е

плоско огледало

на обемната роса

и всичко се изтича

във течение на

вятъра

от който следва

лунната дъга

и прилива се среща със душата ти

поляга в пухена възглавница

от музика

създаваща съня

а тишината те понася в транса

в мрака си

но мракът не е страшен

той е светлина

свещта е повече от Слънцето

проблясъкът

се случва в невъзможно-повторимия

момент

и без тъга

измит е пясъкът

изгладено

за стъпките е

новото сега

от пръстите ти

те поглежда смисълът

издаден от

прозрачното в крилата

на една пчела

selene727 (Северина Даниелова)

2014-12-17T17:03:11+02:00

Благодаря ти Кръстина (: -S
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-12-17T13:55:24+02:00

Прекрасен стих, написан със завидно поетично майсторство!
Поздрави и от мен, Северина!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-12-15T18:47:00+02:00

Кирил... май и ти не разбираш колко си го усетил, ха-ха. Напълно ще си прав, ако към всичката тази супа добавиш и преднамереност и осъзнатост
Гергана, тогава ти връща мпоздрава с нещо мое много любимо:
https://www.youtube.com/watch?v=CvFH_6DNRCY
П.С.: радвам се, че ти е допаднало това, което ти постнах (:
Благодаря ти Мисана за високия коментар! Наистина мисля, че това нещо го заслужава.
Светлина и Мир -С
vega666 (Младен Мисана)

2014-12-15T18:27:59+02:00

Интересно графично оформление на един поток от изящни наблюдения, предадени в завършен поетичен вид! Финалът ти е стойностен!

Поздрав, Ина!