selene727 (Северина Даниелова)
129 1332
15.12.2014 г., 11:45 ч.

Намерено 

  Поезия
575 0 4

когато

времето

се отдели от твоите ръце

и пръстите ти

затрептят във мараня

оазисно

се влива в теб

море

небето ни е

плоско огледало

на обемната роса

и всичко се изтича

във течение на

вятъра

от който следва

лунната дъга

и прилива се среща със душата ти

поляга в пухена възглавница

от музика

създаваща съня

а тишината те понася в транса

в мрака си

но мракът не е страшен

той е светлина

свещта е повече от Слънцето

проблясъкът

се случва в невъзможно-повторимия

момент

и без тъга

измит е пясъкът

изгладено

за стъпките е

новото сега

от пръстите ти

те поглежда смисълът

издаден от

прозрачното в крилата

на една пчела

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Кръстина (: -S
  • Прекрасен стих, написан със завидно поетично майсторство!
    Поздрави и от мен, Северина!
  • Кирил... май и ти не разбираш колко си го усетил, ха-ха. Напълно ще си прав, ако към всичката тази супа добавиш и преднамереност и осъзнатост
    Гергана, тогава ти връща мпоздрава с нещо мое много любимо:
    https://www.youtube.com/watch?v=CvFH_6DNRCY
    П.С.: радвам се, че ти е допаднало това, което ти постнах (:
    Благодаря ти Мисана за високия коментар! Наистина мисля, че това нещо го заслужава.
    Светлина и Мир -С
  • Интересно графично оформление на един поток от изящни наблюдения, предадени в завършен поетичен вид! Финалът ти е стойностен!

    Поздрав, Ина!
Предложения
: ??:??