Намерено
когато
времето
се отдели от твоите ръце
и пръстите ти
затрептят във мараня
оазисно
се влива в теб
море
небето ни е
плоско огледало
на обемната роса
и всичко се изтича
във течение на
вятъра
от който следва
лунната дъга
и прилива се среща със душата ти
поляга в пухена възглавница
от музика
създаваща съня
а тишината те понася в транса
в мрака си
но мракът не е страшен
той е светлина
свещта е повече от Слънцето
проблясъкът
се случва в невъзможно-повторимия
момент
и без тъга
измит е пясъкът
изгладено
за стъпките е
новото сега
от пръстите ти
те поглежда смисълът
издаден от
прозрачното в крилата
на една пчела
© Северина Даниелова All rights reserved.
