Намерено щастие
Както птичка със зов свива свойто гнездо
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти,
и говоря му: - Само малко потрай!
Да намеря едничко със четири листи
и тогава блести си, а дотогава почакай.
А глухарчето цъфнало усмихнато шепне:
- Ето мен откъсни ме, вземи ме!
И поточето пролетно ми ромоли:
- Ти на слънцето не сърди се!
Вятърко в плитките мои се спря,
тънкогласно подсвирна и литна.
Теменужки набрах си със сини крилца,
вместо детелината четирилистна.
Е, какво пък, нали ми е светло и топло,
та дори без тревичката четирилистна.
Има слънце и вятър, и е толкова хубаво,
че чичопейчето пролетно ми подсвиркна.
Даже щъркел тънкокрак във гората видях
и завързах си мартеничката на дръвчето.
Пролетта е дошла, чух и птичия смях,
и щастливo запулсира сърцето ми...
http://www.youtube.com/watch?v=8Oe7plU8ygY
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
