19.03.2010 г., 15:02 ч.

Намерено щастие 

  Поезия » Пейзажна
559 0 6
Както птичка със зов свива свойто гнездо
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти,
и говоря му: - Само малко потрай!
Да намеря едничко със четири листи
и тогава блести си, а дотогава почакай.
А глухарчето цъфнало усмихнато шепне:
- Ето мен откъсни ме, вземи ме!
И поточето пролетно ми ромоли:
- Ти на слънцето не сърди се! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??