19 mar 2010, 15:02

Намерено щастие 

  Poesía » Del paisaje
509 0 6

Както птичка със зов свива свойто гнездо
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти,
и говоря му: - Само малко потрай!
Да намеря едничко със четири листи
и тогава блести си, а дотогава почакай.
А глухарчето цъфнало усмихнато шепне:
- Ето мен откъсни ме, вземи ме!
И поточето пролетно ми ромоли:
- Ти на слънцето не сърди се!
Вятърко в плитките мои се спря,
тънкогласно подсвирна и литна.
Теменужки набрах си със сини крилца,
вместо детелината четирилистна.
Е, какво пък, нали ми е светло и топло,
та дори без тревичката четирилистна.
Има слънце и вятър, и е толкова хубаво,
че чичопейчето пролетно ми подсвиркна.
Даже щъркел тънкокрак във гората видях

и завързах си мартеничката на дръвчето.
Пролетта е дошла, чух и птичия смях,
и щастливo запулсира сърцето ми...

 

http://www.youtube.com/watch?v=8Oe7plU8ygY

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пролетна си ти самата!
    Слънчева, красива и добра.
    Май засмяло се е в теб детето,
    дай му шанс в щастливата игра!

    Прегръщам те, мила приятелко!
  • Много мило, много топло, много пролетно! Докосва приятно, утвърждавайки /уж/ малките щастия! Поздрави, Джейни!
  • създаваш настроение, Джейни!
  • Усмихнато и стоплящо стихо!)
  • Създава прекрасно настроение с много пролетно вдъхновение!!!
  • КРАСИВА И СЛЪНЧЕВА ПРОЛЕТ ДЖЕЙНИ!!!МНОГО ТОПЛИ УСМИВКИ!!!
Propuestas
: ??:??