plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
2 мая 2016 г., 22:22

Намери ме...

732 0 4

Намери ме... когато бях примряла, 
намери ме... с разкъсано сърце... 
Намери ме, когато в самота се давех, 
намери ме... и тук до мен дойде... 

 

Събуди ме... когато бях заспала, 
събуди ме от дългия ми плен. 
Събуди в мен сетивата ми изцяло,  
събуди и  душата ми, обвита в лед... 

 

Прегърна ме и ето че отново станах цяла. 
Прегърна ме... и слънцето засвети в мен. 
Прегърна ме... и като пролет бяла
разцъфнах и повярвах в теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0