Намерих гласа си, намерих песента му...

/Само мечтаните мечти се сбъдват.../

Не може да забрави сърцето ми,

очите и мили, тъжни, нежни,

весели страстни, дълбоки,

радостни, усмихнати,

талкова замечтани и влюбени.

А аз я оставих за един момент,

който не принадлежи на днес...

И загубих лицето и, образа и..

стъпките, пътя на душата и...

И сега вече знам, че тя е песента,

която винаги съм търсила...

Тук съм, мила моя, докосни ме,

да те намеря отново позволи ми...

А вие,...ако някога я видите...

не ми казвайте къде, а как е...

и също кажете и, че търся я...,

че обожавам я, че е в мен...,

че не мога да я забравя,

но си я представям, че свободна е,

че мечтая, че тя мечтае...

Запейте и, че животът ми е пуст,

без нея, но че с любовта която ми дава...

ще изпълвам бездната с безкрайност...,

въпреки че гласът ми от жажда умира,

че сърцето ми страда от глад...,

че няма съществуване, живот в мен,

че не мога да дишам, заглъхнала...

от звездите без блясък, от слънцето

без топлина и светлина..., кажете и...

че днес ще я намеря, от силите,

от обичта, от всичко което е оставила

вътре в мен и че сега започвам

отново и преродена да я пея...

Погрешно вярваме, че сме нещо повече, или по - малко. Това сме, което сме. Еднакви и различни във един общ свят и в безкрайно много други светове. Погрешно вярваме, че да се покажем уязвими, открити е да сме слаби. А е обратното. Погрешно вярваме, че сърцето и мозъка са разделени. Погрешно вярваме, че силата се намира в това да се затваряме и да затваряме другите. Погрешно вярваме, че сме само ние на света, когато всъщност и в сравнение със всичко останало сме една прашинка.Погрешно вярваме, че трябва да се сравняваме. Че не може да се отнасяме с другите, така че да се изравним до погледа им, без да губим нашия...Погрешно, погрешно, погрешно....и е нормално - хора сме. Това ни е работа - да грешим. Но също така и да се учим от грешките си и да продължим да вървим по пътя си...без да си пречим...

Винаги може да се продължи, когато открием тази сила вътре в нас, която ни кара да се усмихваме и да живеем. Може да излезем от собствения си затвор, когато освободим нещо ли някого. Когато ключа, който сме дали отключва, но не заключва. Можем да си върнем гласа, песента, тогава когато се разходим във себе си и изразим, споделим това, което се случва вътре в нас...Можем да сбъднем мечтите си тогава, когато я изграждаме с любов...

Свързани произведения

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-04-13T23:23:34+03:00

Прегръдки за всички! Много вдъхновение! Прекрасни празници!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-04-13T10:46:55+03:00

че сърцето ми страда от глад...,
че няма съществуване, живот в мен,

че не мога да дишам, заглъхнала...

Много харесах.Докосна ме. Поздрав Лили..Душата ти прелива от енергия.
123elcantante45 (Антонио)

2017-04-12T01:12:41+03:00

Красота!
Веси_Еси (Еси)

2017-04-11T13:54:24+03:00

Пак си "изригнала", Лили! Поздравления!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-04-10T23:48:32+03:00

Стих, вибриращ от твоето най-дълбоко и искрено...Поздравявам те!!!