Намерих гласа си, намерих песента му...
Намерих гласа си, намерих песента му...
/Само мечтаните мечти се сбъдват.../
Не може да забрави сърцето ми,
очите и мили, тъжни, нежни,
весели страстни, дълбоки,
радостни, усмихнати,
талкова замечтани и влюбени.
А аз я оставих за един момент,
който не принадлежи на днес...
И загубих лицето и, образа и..
стъпките, пътя на душата и...
И сега вече знам, че тя е песента,
която винаги съм търсила...
Тук съм, мила моя, докосни ме,
да те намеря отново позволи ми...
А вие,...ако някога я видите...
не ми казвайте къде, а как е...
и също кажете и, че търся я...,
че обожавам я, че е в мен...,
че не мога да я забравя,
но си я представям, че свободна е,
че мечтая, че тя мечтае...
Запейте и, че животът ми е пуст,
без нея, но че с любовта която ми дава...
ще изпълвам бездната с безкрайност...,
въпреки че гласът ми от жажда умира,
че сърцето ми страда от глад...,
че няма съществуване, живот в мен,
че не мога да дишам, заглъхнала...
от звездите без блясък, от слънцето
без топлина и светлина..., кажете и...
че днес ще я намеря, от силите,
от обичта, от всичко което е оставила
вътре в мен и че сега започвам
отново и преродена да я пея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
