2 авг. 2007 г., 15:17

Намерих те

1.2K 0 9
Намерила те бях...
Усетих те до себе си
като копнеж и силна длан,
като мечта и нежен дъх.
Като очи, пробудени за свян,
като тъга по спомен разпилян.
Като прегръдка в зимен ден,
като сълза във огледало.
Ела, вземи ме.
Аз цяла твоя съм...
Не само спомен разпилян,
не само леден поглед в огледало,
не само зимен скреж,
не само болка и копнеж.
Намери ме,
аз твоя съм сега.
От миналото, та до края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...