2 авг. 2007 г., 15:17

Намерих те

1.2K 0 9
Намерила те бях...
Усетих те до себе си
като копнеж и силна длан,
като мечта и нежен дъх.
Като очи, пробудени за свян,
като тъга по спомен разпилян.
Като прегръдка в зимен ден,
като сълза във огледало.
Ела, вземи ме.
Аз цяла твоя съм...
Не само спомен разпилян,
не само леден поглед в огледало,
не само зимен скреж,
не само болка и копнеж.
Намери ме,
аз твоя съм сега.
От миналото, та до края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...