Aug 2, 2007, 3:17 PM

Намерих те

  Poetry
1.2K 0 9
Намерила те бях...
Усетих те до себе си
като копнеж и силна длан,
като мечта и нежен дъх.
Като очи, пробудени за свян,
като тъга по спомен разпилян.
Като прегръдка в зимен ден,
като сълза във огледало.
Ела, вземи ме.
Аз цяла твоя съм...
Не само спомен разпилян,
не само леден поглед в огледало,
не само зимен скреж,
не само болка и копнеж.
Намери ме,
аз твоя съм сега.
От миналото, та до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...