Намерих те Любов
Аз имам минало, ти също –
то в нас оставило е своя отпечатък,
печелихме и губихме любови,
раздавайки се щедро без остатък.
Животът следва своя кръговрат,
редуваха се радости, неволи,
и носехме си самотата в нас,
без да намерим отговор защо ли?
С копнеж по сродната душа,
осъмвали сме будни неведнъж,
с надеждата, че някъде в света
ще срещнем - аз жена, ти мъж,
с които да открием любовта,
онази, истинската, всемогъща -
Любов, която дава ни крила
и щастието, че си жив ти връща.
Навярно Бог молбите ни е чул
и ето че съдбата стори чудо -
намерих те в един изплакан стих,
и в теб като хлапак се влюбих лудо,
а ти повярва в мен, и ми отвърна
със обич дотогава непозната,
и още пари като въглен жив,
мигът, във който сляха се сърцата.
Скъпо мое момиче, моя късна любов,
ти в живота ми влезе като тих благослов,
аз за обич такава не съм и мечтал,
ти си пламъкът буен в мен запламтял
и когато се будиш сутрин до мен,
аз се чувствам потребен и прероден,
и се моля горещо, в този свят тъй суров,
да опазим завинаги тази наша любов!
Любомир Попов
16.09.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
