16 sept 2022, 19:02

Намерих те Любов 

  Poesía
390 5 10

Аз имам минало, ти също –

то в нас оставило е своя отпечатък,

печелихме и губихме любови,

раздавайки се щедро без остатък.

Животът следва своя кръговрат,

редуваха се радости, неволи,

и носехме си самотата в нас,

без да намерим отговор защо ли?

 

С копнеж по сродната душа,

осъмвали сме будни неведнъж,

с надеждата, че някъде в света

ще срещнем - аз жена, ти мъж,

с които да открием любовта,

онази, истинската, всемогъща -

Любов, която дава ни крила

и щастието, че си жив ти връща.

 

Навярно Бог молбите ни е чул

и ето че съдбата стори чудо -

намерих те в един изплакан стих,

и в теб като хлапак се влюбих лудо,

а ти повярва в мен, и ми отвърна

със обич дотогава непозната,

и още пари като въглен жив,

мигът, във който сляха се сърцата.

 

Скъпо мое момиче, моя късна любов,

ти в живота ми влезе като тих благослов,

аз за обич такава не съм и мечтал,

ти си пламъкът буен в мен запламтял

и когато се будиш сутрин до мен,

аз се чувствам потребен и прероден,

и се моля горещо, в този свят тъй суров,

да опазим завинаги тази наша любов!

 

 

Любомир Попов

16.09.2022

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??