31 июл. 2020 г., 09:09  

Намерили му цаката....

1.2K 4 22

     

              

                                                              31.07.2020

                        Намерили му цаката...

            Руснак и българин се били дълго
            един до друг в война не лека...
            Опасности ги правели безмълвно
            приятели да станат за навеки!

 

            Когато вече свършила и всеки
            поел за родното си място-
            не чакали да минат два- три века,
            а се видели пак. И, както често

 

             руснакът пръв решил да се похвали
            с нов дом. С кола. Софра богата!!
            Гледал българинът и се възхищавал..
            "Как тъй бързо го постигна, брате?"

 

            "Ами...работех"- казал."Строях голям завод.
            Плащаха. И никак малко! Но не достатъчно!
            Намерих цаката! Торба цимент- в заводски вход!
            Торба- в строежа на мой дом "сама" прескачаше!..."

 

            "Умен си, братушка- казал нашия и се прибрал...
            Не минала година и му се върнала визитата!
            Облещил се руснакът, с поглед неразбрал,
            та попитал, виждайки пред себе си "картината"-

 

            не къща, а палат. Пред нея - черен "мерцедес",
            наблизо езеро със плаж, чадъри. Абе, разкош!
            БлюдА със деликатеси, откъде ли не донесени,
            пък вътре-  също супер лукс и всичко внос!

 

            "Как така, братушка, та ти  си ме задминал?!
            И как спечели този лукс? Факир си, значи,брей!"
            "Последвах те! Подобен път на твоя съм изминал
            и още дълго ще вървя! Да стигна моя апогей!"

 

            "Завод и ти ли построи? Какъв? Къде? Кажи!
            От тебе да се понауча пък и аз сега....
            Не чакай, ами бързо, бързо ми го покажи!..."
            "О, не! Строях аз с много, много материал

 

            огромен, толова необходим и важен мост!
            И това бая години, мисля, че ще продължава!
            Та за него и за бъдещето- нека пием тост!"
            А руснакът "Брат, защо не виждам мост тъдява?...

 

            "Материалът, братко, стигна само за един имот
            и той бе моя!!Тепърва ще строя държавния!
            Не казах ли ти, още дълго той ще продължава....
            Та може и за децата да измисля мост или завод!!..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извънредно, Ирина. Както знаеш се боря на много фронтове.
  • И ти ли си буден още,Хари? Благодаря за оценката, приятелю!
  • Поздравления, Ирина!
  • Я, колко души са ми дошли, след като помислих, че е затворена страницата!
    Благодаря, Гавраиле, това наистина е виц от 3-4 реда, на когото аз използвах актуалната и днес тема и го развих поетично...
    Юри, а днешното време е пълно с такива случаи, нали затова хората са по улиците, но те едва ли разбират колко е в по- големи размери сега...
    Благодаря, Мария, че забеляза стихотворния ми виц..В тези вицове има безкрайна и правдоподобна тематика, които за щастие сега можем свободно да разказваме, докато някога...всичко беше под сурдинка!
    И друга мисъл имаше, Пепи, в подобни случаи "Шамар да е, аванта да е.."
    И...настане празник, когато Латинка- Златна ме посети!...Благодаря, Лати!
  • Актуално е, Иржи!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...