И макар, че е прасковен цвят кимоното ми,
цяло фино бродирано на минзухари,
че нефрити проблясват ми даже и в шнолите -
аз съм само наложница на господаря си.
Колко нощи те галеха тънките пръстчета,
нежни трели изляли от сребърни струни,
а гласът ми, от сладост, на птица превърна се -
всяка нощ да ти бъде все новолуние.
И разсипвах душата си в пролетни листчета,
мандрагорови корени сплитах по тебе,
бях и бриз, бях и езерна ласка, и чиста
глътка чай. Бях и обич, и драконов хребет. ...