mislitel (Георги Каменов)
1151 11134
23 авг. 2020 г., 08:30  

Намирам себе си в себеподобните 

  Поэзия » Философская, Другая
599 2 4

 

Играя си със вятъра, 

общувам с сенките и отраженията

на мъдрите дървета, 

които пък говорят си с вселената. 

 

Разбирам птиците 

и им строя гнезда, 

а те умират, удряйки се в жиците, 

и листопадно техните тела

покриват спомените на земята, 

които тя записва 

със перата

от техните тела... 

 

За вечността със камъните 

споря. 

Те търсят корените 

й в пороя

отминали сезони, 

а аз я виждам в бъдещето... 

 

Единствено съм глух и ням, горко ми, 

на хората... сред тържището*

--------------

Тържище - пазар

---------------------------------

 

11.11.2018.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Адаш, Ничка, благодаря ви.
    ПП
    Оправих грешката, адаш, благодаря ти, че толкова дипломатично ми пишеш за това на лични. Оценявам го високо!
  • Хората са пасивни и хибернертни спрямо природата и законите й!
    Пропит от болка стих Гош, но за жалост е всички са еднакви!
    Поздрави!
  • Това се нарича интимна поезия - за себе си уж, пък то и за другите. За други - не за всички.
  • Благодаря, Мариана.
Предложения
: ??:??