Намирам себе си в себеподобните
Играя си със вятъра,
общувам с сенките и отраженията
на мъдрите дървета,
които пък говорят си с вселената.
Разбирам птиците
и им строя гнезда,
а те умират, удряйки се в жиците,
и листопадно техните тела
покриват спомените на земята,
които тя записва
със перата
от техните тела...
За вечността със камъните
споря.
Те търсят корените
й в пороя
отминали сезони,
а аз я виждам в бъдещето...
Единствено съм глух и ням, горко ми,
на хората... сред тържището*
--------------
Тържище - пазар
---------------------------------
11.11.2018.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
