mislitel (Георги Каменов)
1154 11174
23.08.2020 г., 8:30 ч.  

Намирам себе си в себеподобните 

  Поезия » Философска, Друга
601 2 4

 

Играя си със вятъра, 

общувам с сенките и отраженията

на мъдрите дървета, 

които пък говорят си с вселената. 

 

Разбирам птиците 

и им строя гнезда, 

а те умират, удряйки се в жиците, 

и листопадно техните тела

покриват спомените на земята, 

които тя записва 

със перата

от техните тела... 

 

За вечността със камъните 

споря. 

Те търсят корените 

й в пороя

отминали сезони, 

а аз я виждам в бъдещето... 

 

Единствено съм глух и ням, горко ми, 

на хората... сред тържището*

--------------

Тържище - пазар

---------------------------------

 

11.11.2018.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адаш, Ничка, благодаря ви.
    ПП
    Оправих грешката, адаш, благодаря ти, че толкова дипломатично ми пишеш за това на лични. Оценявам го високо!
  • Хората са пасивни и хибернертни спрямо природата и законите й!
    Пропит от болка стих Гош, но за жалост е всички са еднакви!
    Поздрави!
  • Това се нарича интимна поезия - за себе си уж, пък то и за другите. За други - не за всички.
  • Благодаря, Мариана.
Предложения
: ??:??