Aug 23, 2020, 8:30 AM  

Намирам себе си в себеподобните

772 2 4

 

Играя си със вятъра, 

общувам с сенките и отраженията

на мъдрите дървета, 

които пък говорят си с вселената. 

 

Разбирам птиците 

и им строя гнезда, 

а те умират, удряйки се в жиците, 

и листопадно техните тела

покриват спомените на земята, 

които тя записва 

със перата

от техните тела... 

 

За вечността със камъните 

споря. 

Те търсят корените 

й в пороя

отминали сезони, 

а аз я виждам в бъдещето... 

 

Единствено съм глух и ням, горко ми, 

на хората... сред тържището*

--------------

Тържище - пазар

---------------------------------

 

11.11.2018.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Адаш, Ничка, благодаря ви.
    ПП
    Оправих грешката, адаш, благодаря ти, че толкова дипломатично ми пишеш за това на лични. Оценявам го високо!
  • Хората са пасивни и хибернертни спрямо природата и законите й!
    Пропит от болка стих Гош, но за жалост е всички са еднакви!
    Поздрави!
  • Това се нарича интимна поезия - за себе си уж, пък то и за другите. За други - не за всички.
  • Благодаря, Мариана.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...