Намирам теб...
Намирам теб...
Намирам теб там, където вече не останаха хора.
Намирам любов там, където лед сковава сърцето.
Намирам любов там, където огънят в сърцето гасне.
Намирам добро там, където зло съществува.
Намирам светлина там, където сърце в мрак потънало е.
Намирам сила в отчаянието.
Намирам сила да гледам в очите ти и да не мисля за моето загиващо щастие.
Намирам време да го загубя...
Намирам мисли да ме измъчват...
Намирам песен да ме разплаче...
Намирам снимка да убие живота в мен...
Намирам секунда да не дишам...
Намирам спомен да не те забравя.
Намирам слънце, дори когато луната изплува в очите ти.
Намирам теб в мрака.
Намирам теб в мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаел Атанасов Все права защищены
