Apr 27, 2011, 10:19 AM

Намирам теб...

  Poetry » Love
836 0 2

Намирам теб...

Намирам теб там, където вече не останаха хора.
Намирам любов там, където лед сковава сърцето.
Намирам любов там, където огънят в сърцето гасне.
Намирам добро там, където зло съществува.
Намирам светлина там, където сърце в мрак потънало е.
Намирам сила в отчаянието.
Намирам сила да гледам в очите ти и да не мисля за моето загиващо щастие.
Намирам време да го загубя...
Намирам мисли да ме измъчват...
Намирам песен да ме разплаче...
Намирам снимка да убие живота в мен...
Намирам секунда да не дишам...
Намирам спомен да не те забравя.
Намирам слънце, дори когато луната изплува в очите ти.
Намирам теб в мрака.
Намирам теб в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаел Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...