vega666 (Младен Мисана)
1668 14285
11 июн. 2014 г., 22:54  

Намирането на Евридика 

  Поэзия » Философская
957 0 16

 

  публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

 

 

 

Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся.
Не те откривам.
Аксиома за избора (Лема на Цорн) прилагам.
Дейтамайнинг използвам.
С Десижън мейкинг си служа.
До царството на Хадес 
достигам.
Между нулите на дзета-функцията
на една втора отместен (вдясно)
от имагинерната ос
слаломирам...
Но все още не те съзирам.
На върха на планината достигам.
В изоставен дървен заслон
от Дикенсово време
на пейка приседнала
те заварвам.
Като Неверния Тома
те пипам.
Ти ли си? - осъзнавам.
Бавно истината 
прозирам.
Афродита ли те изпрати сама тук? -
премислям.
Щастие ли е,
че в друго време те откривам?
И въпросът на Хамлет си задавам.
Кое е по-добре:
До теб да остарея...
или да мастурбирам.



 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Латинка, за тези ласкави думи и за хубавото твое стихотворение /по темата/, което ми пращаш чрез линка.
    Искам да се извиня и за този късен отговор. Не предполагах, че стиха ми ще продължава да бъде четен /тъй като мина доста време от публикуването му/ и затова не съм надниквал да видя за нови коментари.

    С най-топли чувства и пожелание за ново поетично вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Благодаря ти, Камене! Идеята на стиха е, че дори и след като с цената на неимоверни усилия Евридика най-после е намерена, в голяма степен намирането й се обезсмисля от така формулирания въпрос от Хамлетов тип.

    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти, Росица! Трогнат съм от посещението ти.

    Топъл привет!
  • Доооообре
  • Благодаря ти, Елица, за тези прекрасни стихове! С твое разрешение ще си копирам това изящно твое стихотворение.

    Желая ти много любов!

    Твой: Мисана
  • След толкова споделени мисли и аз прозрях, Мисана:

    ***

    Как трудно е да срещнеш Любовта навреме
    и да я разпознаеш!
    Понякога това дори цял век отнема -
    откриваш я накрая.

    И в младостта си връща се сърцето,
    забравило болежките.
    Разбираш, че е милост от Небето
    и с две шепи загребваш...

    Ех, Любов, Любов...
  • Отново ти благодаря, Анна! Всъщност /в исторически план/ имагинерните числа, възникват най-напред при решаване на квадратните уравнения. Първоначално са ги приемали просто като един формализъм, вдъхващ дори недоверие. Но днес ние знаем колко дълбока е природата на тези числа и на тяхното обобщение - комплексните числа. Може смело да се каже, че реалните числа /като феномен/ нямат обяснение, ако не бъдат потопени в комплексните числа. А хипотезата на Риман /за която ти споменах/ държи ключът за разпределение на простите числа - цели положителни числа, по-големи от 1, които се делят само на себе си:
    2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19,...

    Лека нощ!

    Благодаря много и на теб, Дочка! Всъщност в стихотворението ми, математиката е странична тема. Касае се за лутанията на лирическия герой до намирането на Евридика. То е мъчително и лъкатушно. И изглеждащото сложно търсене и битие се редуцират /след намирането на Евридика/ до една проста дилема /наречена въпрос на Хамлет/.

    Лека нощ!
  • Твърде много математика и то по-вечерно време.Но въпросът си струва.
  • Подтискащо!
    Заварва я сама,
    до нея се намира,
    а мастурбира!

    Добрият мъж ще свърши със жената,
    а след това ще разсъждава за числата.
  • Чувствам се трогнат, Анна, от толкова интересния ти, коментар. Благодаря ти за него. Имам моралното и приятно задължение да дам за теб /а и за някой друг, който прояви интерес по темата/ известно разяснение. След като Гаус визуализира комплексните числа като точките от равнината, то ролята на имагинерната ос се играе от т.нар. ординатна ос в класическата декартова координатна система. Това е всъщност вертикалната ос. Вдясно от нея, отместена на разстояние равно на 1/2 и разположена успоредно, лежи т.нар. "критична права". Върху нея са разположени, съгласно една от най-знаменитите хипотези в математиката /все още недоказаната хипотеза на Риман/, т.нар. "нетривиални нули" на дзета-функцията на Риман /тривиалните нули на тази функция са отрицателните цели числа /нули на една функция се наричат точките, в които тя приема стойност 0/:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD

    Надявам се това разяснение да направи по-прозрачен текста на стихотворението ми. Бих го определил все пак като езотеричен.

    Желая ти приятна вечер и много щастие в личен план!

    Твой: Мисана
  • Благодаря ти, Ивелина! Трогнат съм. Щом дамите дават този отговор на въпроса на Хамлет, ще трябва да се вземе под много сериозно внимание.
    Много се радвам, че сподели своето мнение. То е ценно за мен.

    Сърдечно твой: Мисана
  • Няма по-хубаво нещо от това да остареем до любимия човек.
    Присъединявам се към отбора на Елица и Санвали – на мълчаливо разсъждаващите.
  • Елица и Санвали! Трогнат съм, прелестни девойки, от вниманието, което ми оказахте, прочитайки и коментирайки този нестандартен стих.

    Поздрави - сърдечни и най-искрени и за двете!

    Благодаря и на теб, Миночка! Вероятно твоят отговор на въпроса на Хамлет е по-правилният! Накара ме сериозно да се замисля!

    Топъл привет от мен!
  • През толкова дълбоки долини на съзнанието си преминал,за да я откриеш,по-добре остарей с нея!
  • Ще направя същото - да помълча...

    "Бавно истината
    прозирам."

    Хубав ден, Младен!
  • Тук ще помълча - в размисъл...
Предложения
: ??:??