Jun 11, 2014, 10:54 PM  

Намирането на Евридика

1.2K 0 16

 

  публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

 

 

 

Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся.
Не те откривам.
Аксиома за избора (Лема на Цорн) прилагам.
Дейтамайнинг използвам.
С Десижън мейкинг си служа.
До царството на Хадес 
достигам.
Между нулите на дзета-функцията
на една втора отместен (вдясно)
от имагинерната ос
слаломирам...
Но все още не те съзирам.
На върха на планината достигам.
В изоставен дървен заслон
от Дикенсово време
на пейка приседнала
те заварвам.
Като Неверния Тома
те пипам.
Ти ли си? - осъзнавам.
Бавно истината 
прозирам.
Афродита ли те изпрати сама тук? -
премислям.
Щастие ли е,
че в друго време те откривам?
И въпросът на Хамлет си задавам.
Кое е по-добре:
До теб да остарея...
или да мастурбирам.




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Латинка, за тези ласкави думи и за хубавото твое стихотворение /по темата/, което ми пращаш чрез линка.
    Искам да се извиня и за този късен отговор. Не предполагах, че стиха ми ще продължава да бъде четен /тъй като мина доста време от публикуването му/ и затова не съм надниквал да видя за нови коментари.

    С най-топли чувства и пожелание за ново поетично вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Благодаря ти, Камене! Идеята на стиха е, че дори и след като с цената на неимоверни усилия Евридика най-после е намерена, в голяма степен намирането й се обезсмисля от така формулирания въпрос от Хамлетов тип.

    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти, Росица! Трогнат съм от посещението ти.

    Топъл привет!
  • Доооообре
  • Благодаря ти, Елица, за тези прекрасни стихове! С твое разрешение ще си копирам това изящно твое стихотворение.

    Желая ти много любов!

    Твой: Мисана

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...