11.06.2014 г., 22:54  

Намирането на Евридика

1.2K 0 16

 

  публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

 

 

 

Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся.
Не те откривам.
Аксиома за избора (Лема на Цорн) прилагам.
Дейтамайнинг използвам.
С Десижън мейкинг си служа.
До царството на Хадес 
достигам.
Между нулите на дзета-функцията
на една втора отместен (вдясно)
от имагинерната ос
слаломирам...
Но все още не те съзирам.
На върха на планината достигам.
В изоставен дървен заслон
от Дикенсово време
на пейка приседнала
те заварвам.
Като Неверния Тома
те пипам.
Ти ли си? - осъзнавам.
Бавно истината 
прозирам.
Афродита ли те изпрати сама тук? -
премислям.
Щастие ли е,
че в друго време те откривам?
И въпросът на Хамлет си задавам.
Кое е по-добре:
До теб да остарея...
или да мастурбирам.




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Латинка, за тези ласкави думи и за хубавото твое стихотворение /по темата/, което ми пращаш чрез линка.
    Искам да се извиня и за този късен отговор. Не предполагах, че стиха ми ще продължава да бъде четен /тъй като мина доста време от публикуването му/ и затова не съм надниквал да видя за нови коментари.

    С най-топли чувства и пожелание за ново поетично вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Благодаря ти, Камене! Идеята на стиха е, че дори и след като с цената на неимоверни усилия Евридика най-после е намерена, в голяма степен намирането й се обезсмисля от така формулирания въпрос от Хамлетов тип.

    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти, Росица! Трогнат съм от посещението ти.

    Топъл привет!
  • Доооообре
  • Благодаря ти, Елица, за тези прекрасни стихове! С твое разрешение ще си копирам това изящно твое стихотворение.

    Желая ти много любов!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...