11.06.2014 г., 22:54  

Намирането на Евридика

1.2K 0 16

 

  публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

 

 

 

Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся.
Не те откривам.
Аксиома за избора (Лема на Цорн) прилагам.
Дейтамайнинг използвам.
С Десижън мейкинг си служа.
До царството на Хадес 
достигам.
Между нулите на дзета-функцията
на една втора отместен (вдясно)
от имагинерната ос
слаломирам...
Но все още не те съзирам.
На върха на планината достигам.
В изоставен дървен заслон
от Дикенсово време
на пейка приседнала
те заварвам.
Като Неверния Тома
те пипам.
Ти ли си? - осъзнавам.
Бавно истината 
прозирам.
Афродита ли те изпрати сама тук? -
премислям.
Щастие ли е,
че в друго време те откривам?
И въпросът на Хамлет си задавам.
Кое е по-добре:
До теб да остарея...
или да мастурбирам.




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Латинка, за тези ласкави думи и за хубавото твое стихотворение /по темата/, което ми пращаш чрез линка.
    Искам да се извиня и за този късен отговор. Не предполагах, че стиха ми ще продължава да бъде четен /тъй като мина доста време от публикуването му/ и затова не съм надниквал да видя за нови коментари.

    С най-топли чувства и пожелание за ново поетично вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Благодаря ти, Камене! Идеята на стиха е, че дори и след като с цената на неимоверни усилия Евридика най-после е намерена, в голяма степен намирането й се обезсмисля от така формулирания въпрос от Хамлетов тип.

    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти, Росица! Трогнат съм от посещението ти.

    Топъл привет!
  • Доооообре
  • Благодаря ти, Елица, за тези прекрасни стихове! С твое разрешение ще си копирам това изящно твое стихотворение.

    Желая ти много любов!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...