15 апр. 2009 г., 10:02

... Написано

708 0 9

Отварям листа бял
пред себе си.
Започвам да те пиша.
Докато...
(от другата страна неистово
се кискат. )
Хм...
в момента даже и не мисля...
Пиша.
Ръката ми трепери.
А после ще реша
дали да го... изтрия?!
Всичко.
Не!
Добре.
И ще започна от начало.
Ще продължа покрай...
В ъгълчето на окото ти
ще спра, вместо сълза.
И ще премисля.
По скулите ще мина с молива,
докато до устните не стигна...
А там...
ще изрисувам (вместо стих)
върху тях
най-топлата целувка само,
с мойте устни подсладена.
Тихо...
Затвори очи.
И виж...
Написаното равно е...
на тебе.
Не се движи.
Магията ще развалиш...
А нямам вече... други листи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...