Напиши...
Напиши...
Като хищна птица в Душата ми впи
свойте думи, с желязо ковани...
По безплътните рани вали,
сякаш дрехи на плет са простряни...
Напиши тоя смешен финал...!
И от кулата - пясъчен замък -
аз забравям небе, че си дал...
Пред Сезам се възправям! От камък!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены