Напиши ми!
Напиши ми!
Не пиши за тъжните истини!
Умолявам те - просто недей!
Аз, от тях, съм като сянка зависим...
Гледам... На снимката... Как се смееш...
Напиши ми само две думи:
"- Аз съм жива! Още обичам...
От твоите приказки съм просто безумна...
Очите ми, по тебе, изтичат..."
Нарисувай ми мъничко слънце,
а отдолу тури и цветята!
Гушкай в шепи нежното зрънце,
дето сял съм го нявга... в душата ти...
Напиши ми, че в бяло е сливата
и че борът подпира Небе!
Една връзка, знай, е щастлива,
ако искаш да имаш дете...
Не пиши за Лъжа и за Истина!
Напиши ми... или просто звънни...
Излъжи, че още ме искаш...
а за Тъжното - замълчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
