24 мая 2008 г., 01:23

Наполовина

851 0 3

Наполовина

 

Избродих всички пътища към теб.

Не идваш.

Забравил си ключа към мене в зимния си джоб.

Замръзвам.

Свършиха вълшебните ми думи.

Мълчиш.

Отказваш даже да четеш и стиховете ми.

Не пиша.

Изгубих смелостта да те обичам.

Не ме целуваш.

Оставяш нежността ми между пръстите ти

да изтича.

Не те докосвам.

Отпиваме,

наполовина празни са душите ни.

Подай ми чашата,

обичам те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...