Наполовина
Избродих всички пътища към теб.
Не идваш.
Забравил си ключа към мене в зимния си джоб.
Замръзвам.
Свършиха вълшебните ми думи.
Мълчиш.
Отказваш даже да четеш и стиховете ми.
Не пиша.
Изгубих смелостта да те обичам.
Не ме целуваш.
Оставяш нежността ми между пръстите ти
да изтича.
Не те докосвам.
Отпиваме,
наполовина празни са душите ни.
Подай ми чашата,
обичам те.
© Радостина Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
