13 авг. 2014 г., 15:51  

Направи го щастлив

2K 4 45

Направи го щастлив, чу ли, много те моля!
Аз не мога, не бива... (няма как, и да искам).
Той, светът ми, е цял, любовта (незаконна),
всички изгреви, залези... трепетликови мисли.

 

Но това между нас е (уви) невъзможно.
Аз съм вярното рамо, на което обляга
вечер свойта умора и тъга, и тревожност,
или радост споделя. Та нали съм приятел...

 

Не разбивай сърцето му. Може груб да изглежда,
но да знаеш, раним е, като малко дете.
А под тези измамно, лошо свъсени вежди,
колко нежност се крие, колко, знаеш ли, ех...

 

Щом за теб заговори, се превръща в хлапаче
и очите му грейват (в мене вътре е вик).
Всичко свое  бих дала, само той да не плачe
за минута поне да го видя щастлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Необходима е благородна, възвишена и чистосърдечна душевност, за да бъде направено подобно искрено признание. Възхищавам се на смелостта ти, Жанет! Само едно добро и истински отдадено сърце може да обича отвъд границите на човешкото себелюбие. Изпращам ти топли прегръдки и безброй усмивки!
  • Поздрави за стихотворението!
  • Разплака ме, Жани!
    Много силно признание.
    Не ми достигат думите.
    Невероятен майстор си!
    Щастлив съм, че те има!
  • Само определени хора могат да разберат този стих, тези, които са се давали, когато е нямало смисъл и е нямало път. Разбирам! И ще си го запазя, защото ми е много близък!
  • Прекрасно е, ако хората общуват по този поетичен и разумен начин... Блика от нежност и одухотвореност!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...