13 авг. 2014 г., 15:51  

Направи го щастлив

2K 4 45

Направи го щастлив, чу ли, много те моля!
Аз не мога, не бива... (няма как, и да искам).
Той, светът ми, е цял, любовта (незаконна),
всички изгреви, залези... трепетликови мисли.

 

Но това между нас е (уви) невъзможно.
Аз съм вярното рамо, на което обляга
вечер свойта умора и тъга, и тревожност,
или радост споделя. Та нали съм приятел...

 

Не разбивай сърцето му. Може груб да изглежда,
но да знаеш, раним е, като малко дете.
А под тези измамно, лошо свъсени вежди,
колко нежност се крие, колко, знаеш ли, ех...

 

Щом за теб заговори, се превръща в хлапаче
и очите му грейват (в мене вътре е вик).
Всичко свое  бих дала, само той да не плачe
за минута поне да го видя щастлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Необходима е благородна, възвишена и чистосърдечна душевност, за да бъде направено подобно искрено признание. Възхищавам се на смелостта ти, Жанет! Само едно добро и истински отдадено сърце може да обича отвъд границите на човешкото себелюбие. Изпращам ти топли прегръдки и безброй усмивки!
  • Поздрави за стихотворението!
  • Разплака ме, Жани!
    Много силно признание.
    Не ми достигат думите.
    Невероятен майстор си!
    Щастлив съм, че те има!
  • Само определени хора могат да разберат този стих, тези, които са се давали, когато е нямало смисъл и е нямало път. Разбирам! И ще си го запазя, защото ми е много близък!
  • Прекрасно е, ако хората общуват по този поетичен и разумен начин... Блика от нежност и одухотвореност!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...