Направи го щастлив
Направи го щастлив, чу ли, много те моля!
Аз не мога, не бива... (няма как, и да искам).
Той, светът ми, е цял, любовта (незаконна),
всички изгреви, залези... трепетликови мисли.
Но това между нас е (уви) невъзможно.
Аз съм вярното рамо, на което обляга
вечер свойта умора и тъга, и тревожност,
или радост споделя. Та нали съм приятел...
Не разбивай сърцето му. Може груб да изглежда,
но да знаеш, раним е, като малко дете.
А под тези измамно, лошо свъсени вежди,
колко нежност се крие, колко, знаеш ли, ех...
Щом за теб заговори, се превръща в хлапаче
и очите му грейват (в мене вътре е вик).
Всичко свое бих дала, само той да не плачe
за минута поне да го видя щастлив.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Поздрави за стихотворението!
