Направи го щастлив
Направи го щастлив, чу ли, много те моля!
Аз не мога, не бива... (няма как, и да искам).
Той, светът ми, е цял, любовта (незаконна),
всички изгреви, залези... трепетликови мисли.
Но това между нас е (уви) невъзможно.
Аз съм вярното рамо, на което обляга
вечер свойта умора и тъга, и тревожност,
или радост споделя. Та нали съм приятел...
Не разбивай сърцето му. Може груб да изглежда,
но да знаеш, раним е, като малко дете.
А под тези измамно, лошо свъсени вежди,
колко нежност се крие, колко, знаеш ли, ех...
Щом за теб заговори, се превръща в хлапаче
и очите му грейват (в мене вътре е вик).
Всичко свое бих дала, само той да не плачe
за минута поне да го видя щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Поздрави за стихотворението!
