Направих го
Поиска да отнемеш свободата ми.
(Летя високо, няма да ме стигнеш).
Прицели се куршумено в душата ми,
но егото попречи ти... да видиш,
че след летежа, толкова съм земна,
че само с теб в калта се приземявам.
Че чувствена съм, мила и копнежна
и моля се, когато си признавам.
Издебвах те зад ъгъла, нарочно.
Тогава ми се случваше наужким.
Дълбаех от очите си прогнози
за нещо, дето няма да се случи.
И бързо те погубвах, за да нямам
от болката, с която заклеймяваш.
Пречупвах всички мислени различия,
които се опита да втълпяваш.
Нахлуваше във моето съзнание.
Намери си и място... да останеш.
Прекъсна всички нежни очертания.
Съня ми се поблазни да откраднеш.
Тогава се опитах да си взема
остатъка... от моето обичане.
Не го познах... реших да го убия.
Направих го... с единствено отсичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
