9 dic 2007, 16:08

Направих го  

  Poesía » De amor
1273 0 33

  

Поиска да отнемеш свободата ми.

(Летя високо, няма да ме стигнеш).

Прицели се куршумено в душата ми,

но егото попречи ти... да видиш,

че след летежа, толкова съм земна,

че само с теб в калта се приземявам.

Че чувствена съм, мила и копнежна

и моля се, когато си признавам.

Издебвах те зад ъгъла, нарочно.

Тогава ми се случваше наужким.

Дълбаех от очите си прогнози

за нещо, дето няма да се случи.

И бързо те погубвах, за да нямам

от болката, с която заклеймяваш.

Пречупвах всички мислени различия,

които се опита да втълпяваш.

Нахлуваше във моето съзнание.

Намери си и място... да останеш.

Прекъсна всички нежни очертания.

Съня ми се поблазни да откраднеш.

Тогава се опитах да си взема

остатъка... от моето обичане.

Не го познах... реших да го убия.

Направих го... с единствено отсичане.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??