Направих и за теб кафе
* * *
Направих и за теб кафе,
запалих и една цигара,
потънах в поглед - кадифе,
пуснах кръв от рана стара.
Цигарата догаря в пепелника,
стаята мирише на тютюн
и спомени жестоки ме повикват,
и носят дъх от твой парфюм...
Сълзата бликва под клепача,
из вените потича лава
и всяка фибра в мене плаче,
в агония... да не забрави...
И пази всичко в мене влюбено
и крие те на топло във кръвта ми,
не ми остави нищичко за губене
щом още идваш във съня ми...
Кафето ти до мене е изстинало,
цигарата ти - още тлее
с една любов - превърната във минало
Душата мъртва е, но...
Ти живееш...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
