19 июн. 2024 г., 00:38

Напред към спомена

587 2 5

Съхрани се. Не слизай от стремето.

Открадни от скъперника време.

Преброени са дните за вземане,

и за даване вик се подема.

 

Забрави за въздушните замъци.

Помечта, полюбува се, стигна

на мига неизбежната граница.

И окото ти даже не мигна.

 

Наобратно започна броенето,

уповавай на волята вишна.

Необяздено въображение

те пренася към лоно предишно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вдъхновяваш с позитивността си, Ники. 🙂
  • Много е хубаво, Светулче!
  • Благодаря, Стойчо!
    Благодаря, Спиро!
  • Силна поезия!
    Мисля, че в римувания коментар на господин Стойчо Станев се съдържа всичко, което може да се каже по въпроса.
    Нека никога не забравяме надеждата, за която се намеква между стиховете, защото тя е тази, която ще ни крепи по пътя ни!
    Аплодисменти!
  • В мигове на трансформация!
    Човек осмисля себе си тогава.
    И прежна мисъл за нова слава
    душата му безметежно остава
    в миналото си:за лустрация...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...