19 июн. 2024 г., 00:38
Напред към спомена
Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци.
Помечта, полюбува се, стигна
на мига неизбежната граница.
И окото ти даже не мигна.
Наобратно започна броенето,
уповавай на волята вишна.
Необяздено въображение
те пренася към лоно предишно.
© Светличка Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Вдъхновяваш с позитивността си, Ники. 🙂
-
Много е хубаво, Светулче!
-
Благодаря, Стойчо!
Благодаря, Спиро! -
Силна поезия!
Мисля, че в римувания коментар на господин Стойчо Станев се съдържа всичко, което може да се каже по въпроса.
Нека никога не забравяме надеждата, за която се намеква между стиховете, защото тя е тази, която ще ни крепи по пътя ни!
Аплодисменти! -
В мигове на трансформация!
Човек осмисля себе си тогава.
И прежна мисъл за нова слава
душата му безметежно остава
в миналото си:за лустрация...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
