19 jun 2024, 0:38

Напред към спомена

584 2 5

Съхрани се. Не слизай от стремето.

Открадни от скъперника време.

Преброени са дните за вземане,

и за даване вик се подема.

 

Забрави за въздушните замъци.

Помечта, полюбува се, стигна

на мига неизбежната граница.

И окото ти даже не мигна.

 

Наобратно започна броенето,

уповавай на волята вишна.

Необяздено въображение

те пренася към лоно предишно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вдъхновяваш с позитивността си, Ники. 🙂
  • Много е хубаво, Светулче!
  • Благодаря, Стойчо!
    Благодаря, Спиро!
  • Силна поезия!
    Мисля, че в римувания коментар на господин Стойчо Станев се съдържа всичко, което може да се каже по въпроса.
    Нека никога не забравяме надеждата, за която се намеква между стиховете, защото тя е тази, която ще ни крепи по пътя ни!
    Аплодисменти!
  • В мигове на трансформация!
    Човек осмисля себе си тогава.
    И прежна мисъл за нова слава
    душата му безметежно остава
    в миналото си:за лустрация...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...